Уди Алън майсторът на филми

Рождената дата на познатия на цял свят Уди Алън е 1 декември 1935 г. Той е роден в Бруклин, а истинското му име е Алън Стюарт Конигсберг. Той навлиза в шоу бизнеса само на 15 г. Тогава Уди пише своите забавни историйки за местните вестници. Малко по-късно се пренася в създаването на гегове за тв шоута и започва да ги представя пред публиката, така прави първите стъпки в създаване на сценарии за филми.

Сред идолите на Уди Алън са фаворити като Ингмар Бергман, Коул Портър, Федерико Фелини и комика на Америка Граучо Маркс. Сред филмите, на Алън са известни имената на: „Хана и нейните сестри“; „Ани Хол“; „Манхатън“; „Съпруги и съпрузи“; „Да срещнеш висок тъмнокос непознат“. От всички творения на Уди Алън, филмът „Мач пойнт“ е любимият.

Оскар-и печели с филмите и конкретно ролите на Даян Кийтън, Даян Уест, Миа Сорвино, Пенелопе Крус, Майкъл Кейн. Номинации за „Оскар“ има на 15 актьори.

Други интересни факти от живота и нравите на Алън са:

Предпочита да прави филми в Европа, но не и а Америка.

Смята, че любовта няма граници – за това свидетелства майсторският талант на режисьора, а леката му отклончивост извън нормите на общоприетото от обществото е доказателство за това. Критици и журналисти коментират още, че за Уди е достатъчно само да си набележи актриса, да я направи своя жена и музата му е на лице, за да снима нови филми.

Уди Алън споделя още, че предпочита до последният си миг да е на работното място, вместо да се вглъбява в теми, на които не може да намери отговори.

Интересен е и случаят, когато „майсторът на скандалите“ не отива да си вземе „Оскар“-а, за да може да посвири на кларнет. Въпреки, че режисьора сменя често жените си той остава верен на две неща – едното са черните рамки за очилата му, а другото са часовете прекарани покрай кларнета в джаз клуб.

За себе си „майсторът на филмите“ споделя, че има редица неврози и страхове, но определено не е работохолик. Обича моногамието в ежедневните работи, за да може да се пре настрои и вдъхнови. Нещо, което за много хора е тъкмо обратното, но, както се казва: “всеки луд с номера си“.